Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението  
захвърлих розовите очила на времето -
там, някъде при стръмното завръщане.
Прекъснах всяка романтична нишка
и гледах на света с цинична маска,
напълно сляп за истински красивото.
 
Ала дочуя ли китара или волна песен,
които да обагрят моя делник,
отново ще потрепнат пеперудите,
отново ще погледна към простора
в завръщане към закъсняла си  памет.                                                                                        И в този мой финален полет,
ще взема за последно сбогом с облаците
преди да отлетя в небитието.
Но няма да тъжа за мимолетното,
защото горе времето тече различно,
защото кратък миг е земното  
и цяла вечност ще са небесата.

Св. Тонев
16.03.2018 г.