Aug 9, 2018, 11:19 AM

Последният полет

509 0 2

Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението  
захвърлих розовите очила на времето -
там, някъде при стръмното завръщане.
Прекъснах всяка романтична нишка
и гледах на света с цинична маска,
напълно сляп за истински красивото.
 
Ала дочуя ли китара или волна песен,
които да обагрят моя делник,
отново ще потрепнат пеперудите,
отново ще погледна към простора
в завръщане към закъсняла си  памет.                                                                                        И в този мой финален полет,
ще взема за последно сбогом с облаците
преди да отлетя в небитието.
Но няма да тъжа за мимолетното,
защото горе времето тече различно,
защото кратък миг е земното  
и цяла вечност ще са небесата.


Св. Тонев
16.03.2018 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлан Тонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...