ПОСЛЕДНО ОТБРОЯВАНЕ
И без място за старите кучета
или пък за коне уморени,
много мина, а малко се случи.
И пред нас няма път или време.
Аз съм старата куца кобила,
ти си песът, останал без зъби,
Да напрегнем последните сили –
с вой и тропот нощта да поръбим.
Щом ни чака куршум на финала
и не виждаме в тъмното изход,
да разбудим градчето заспало –
миг преди да потеглим на изток.
Там – в зората потъвайки тихо,
разтопени сред пламъци алени,
на сърцата ни сетният ритъм
да отекне сред хо̀ра на ангели.
© Валентина Йотова Всички права запазени