Последно сбогом
Последно сбогом
Беше време за раздяла,
със жестокост истинска любов се свлече,
две души на изгрева омаен
последно "сбогом" рекоха си вече.
Натъжени двата силуета заминават,
далеч разделят се и всичко си прощават.
Макар да казват, че не искат да са вече близки,
да нямат нищо общо помежду си -
нито обич, нито дразги,
нищо - да са непознати, чужди.
И въпреки това, че се заричат
пред всички и пред Бога, и пред другия насреща
и въпреки лъжата, че не се обичат,
във сърцето грее мъничка надежда.
Обичат се! Не могат да се пренебрегнат,
дори в мечтите тайно ще се дебнат,
защото ревност крие се в душите
и точно тази ревност провали им дните.
Дните, в които неразделни бяха,
истински щастливи - от любов горяха.
Но страхът и ревността са тъй жестоки -
правят рани, незаслужени, болезнени, дълбоки...
Да не случайно друг да влезе в тази връзка,
момчето се измъчва и прави глупост дръзка.
На срещата поредна казва: "сбогом, мила
повече не мога", а тя - "не бих си го простила"!
По-добре било сега да сложат края,
преди да дойде трети и да я омае.
Момчето мислило, че е излишно,
че за нея вече то ще е предишно.
Но лъгало се толкова безоко
и наранил приятелката си жестоко.
Една любов от нищо рухна,
две сърца се разделиха...
Там на хълма лек ветрец подухна
и със него чувствата се изпариха...
Беше време за раздяла,
със жестокост истинска любов се свлече,
две души на изгрева омаен
последно "сбогом" рекоха си вече.
Натъжени двата силуета заминават,
далеч разделят се и всичко си прощават.
Макар да казват, че не искат да са вече близки,
да нямат нищо общо помежду си -
нито обич, нито дразги,
нищо - да са непознати, чужди.
И въпреки това, че се заричат
пред всички и пред Бога, и пред другия насреща
и въпреки лъжата, че не се обичат,
във сърцето грее мъничка надежда.
Обичат се! Не могат да се пренебрегнат,
дори в мечтите тайно ще се дебнат,
защото ревност крие се в душите
и точно тази ревност провали им дните.
Дните, в които неразделни бяха,
истински щастливи - от любов горяха.
Но страхът и ревността са тъй жестоки -
правят рани, незаслужени, болезнени, дълбоки...
Да не случайно друг да влезе в тази връзка,
момчето се измъчва и прави глупост дръзка.
На срещата поредна казва: "сбогом, мила
повече не мога", а тя - "не бих си го простила"!
По-добре било сега да сложат края,
преди да дойде трети и да я омае.
Момчето мислило, че е излишно,
че за нея вече то ще е предишно.
Но лъгало се толкова безоко
и наранил приятелката си жестоко.
Една любов от нищо рухна,
две сърца се разделиха...
Там на хълма лек ветрец подухна
и със него чувствата се изпариха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Кирова Всички права запазени
