киссс_90 (Симона Кирова)
5 16
Oct 12, 2007, 9:30 PM

Последно сбогом 

  Poetry
946 1 4
Последно сбогом

Беше време за раздяла,
със жестокост истинска любов се свлече,
две души на изгрева омаен
последно "сбогом" рекоха си вече.
Натъжени двата силуета заминават,
далеч разделят се и всичко си прощават.
Макар да казват, че не искат да са вече близки,
да нямат нищо общо помежду си -
нито обич, нито дразги,
нищо - да са непознати, чужди.
И въпреки това, че се заричат
пред всички и пред Бога, и пред другия насреща
и въпреки лъжата, че не се обичат,
във сърцето грее мъничка надежда.
Обичат се! Не могат да се пренебрегнат,
дори в мечтите тайно ще се дебнат,
защото ревност крие се в душите
и точно тази ревност провали им дните.
Дните, в които неразделни бяха,
истински щастливи - от любов горяха.
Но страхът и ревността са тъй жестоки -
правят рани, незаслужени, болезнени, дълбоки...
Да не случайно друг да влезе в тази връзка,
момчето се измъчва и прави глупост дръзка.
На срещата поредна казва: "сбогом, мила
повече не мога", а тя - "не бих си го простила"!
По-добре било сега да сложат края,
преди да дойде трети и да я омае.
Момчето мислило, че е излишно,
че за нея вече то ще е предишно.
Но лъгало се толкова безоко
и наранил приятелката си жестоко.
Една любов от нищо рухна,
две сърца се разделиха...
Там на хълма лек ветрец подухна
и със него чувствата се изпариха...

© Симона Кирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??