22.03.2019 г., 7:57

Последно сбогом.

2.5K 1 0

Отиде си и сбогом дори не каза, 

отиде ти далече отлетя, 

по своят път пое прекрасен, 

но  уви така устроен е света. 

 

И в сърцето вечно ще те нося, 

и само хубаво за теб ще изрека, 

аз знам че с нас ще бъдеш вечно, 

но ще ми липсва любовта. 

 

Любовта с която ме даряваше, 

силните прегръдки и слова, 

когато винаги ме успокояваше, 

и казваше ми че не съм сама. 

 

Аз знам че с времето ще мине, 

че няма все така да ме боли,

но мястото ти в сърцата ни остава,

и никой не ще те замени!

 

    Поклон пред светлата ти памет, Вуйчо!                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...