22.03.2019 г., 7:57

Последно сбогом.

2.5K 1 0

Отиде си и сбогом дори не каза, 

отиде ти далече отлетя, 

по своят път пое прекрасен, 

но  уви така устроен е света. 

 

И в сърцето вечно ще те нося, 

и само хубаво за теб ще изрека, 

аз знам че с нас ще бъдеш вечно, 

но ще ми липсва любовта. 

 

Любовта с която ме даряваше, 

силните прегръдки и слова, 

когато винаги ме успокояваше, 

и казваше ми че не съм сама. 

 

Аз знам че с времето ще мине, 

че няма все така да ме боли,

но мястото ти в сърцата ни остава,

и никой не ще те замени!

 

    Поклон пред светлата ти памет, Вуйчо!                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...