Последното листо2
Думите, които заслужаваш не изрекох :
не исках да са есенни листа
и в шумата да се изгубят безвъзвратно
с другите, нечутите слова.
Но днес проплаква нежната цигулка.
От теб ще се отрони най-последното листо.
Чувствам твойто Сбогом и тревожно
пред прага на снега ридае листопад.
Дърветата разцъфнали напролет опустяха:
нищо не откъснах. Не продума моята любов.
Сега каквото и да кажа... ще е късно!
Глух за мен си, а за тебе няма аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
