Думите, които заслужаваш не изрекох :
не исках да са есенни листа
и в шумата да се изгубят безвъзвратно
с другите, нечутите слова.
Но днес проплаква нежната цигулка.
От теб ще се отрони най-последното листо.
Чувствам твойто Сбогом и тревожно
пред прага на снега ридае листопад.
Дърветата разцъфнали напролет опустяха:
нищо не откъснах. Не продума моята любов.
Сега каквото и да кажа... ще е късно!
Глух за мен си, а за тебе няма аз.
© Росица Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
