[последното лято]
Вървяла съм по пътя и... безпътно.
Вървяла съм сама и с много хора.
Във библиотеката отляво бутнат
е пътят ми на лятото - история.
Пътепис, написан без пътека.
Мемоари на забравените нощи.
И не събиран в листове полека,
а в чувства, думи, дъждове... и още:
в безкрайни нощи на една беседка,
в която призрак някакъв витае
и във която някаква съседка
редовно ни изпраща полицаи;
в безмълвен смях и филми - цели списъци,
игри "убиец" (Ивана, несъмнено);
във страхове от нинджи и във писъци
край гробище смълчано и смрачено;
във три овце, теле и кон, и одеало
и ранни първоюлски изгреви
(интригата е вкарана, изцяло,
тъп нож за пица, нека бъдем искрени);
в тръстики покрай пътя и във песни;
в чорапи, нестоящи на простора;
в китайско на адреси неизвестни
(защо ли винаги ни свършва алкохола?);
във тайни връзки и във пълнолуния;
във вълчи вой край огъня на плажа;
във летния ни ритъм, крайно лудия
(той нито в думи, нито в ноти се изказва);
в любов, изгряла в странни параметри,
във дакели-стоножки и дупките на моста,
във "Властелина" и във нощи летни
и във бонбони "Рафаело" (доста)...
Пътепис, събиран цяло лято.
Не със мастило, а със смях, с движение.
А лятото отлита - птиче ято.
Но няма страшно - следва продължение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Харесах!
