Последното танго в Париж...*
Последното танго в Париж...*
Историята е позната,
не можеш да я промениш:
било към края на Войната
и окупиран бил Париж...
...Дошла внезапна директива:
-За фронта влак да се взриви!...
(Войната е немилостива
и само жертвите брои!...)
Подробно всичко набелязано
било и планът бил готов,
решили: по- незабелязано
по френски да е, със любов...
Едно момче с едно момиче
сами поискали това-
опасностите ги привличали
с необясними сетива
и нищо, че дори не знаели
за тръпката във Любовта
приели да я изиграят:
че на война, като- война...
... Обвит във пара чакал влака
от фронтовият ешалон-
премигвали фенери в мрака
на полупразния перон...
А от вагоните надвесени
в последния си мирен ден
войниците- нехайно весели
си пеели „Лили Марлен”...
Залагал всеки с тая песен
във предстоящият Хазарт,
а тъжен (някога известен)
и гаровият цигулар
игриво песента бил вложил
във своя акомпанимент,
че всеки да усети можел
Магията й за момент,
защото в тоя и последен,
и мирен, и безгрижен ден
от болка всеки бил обсебен...
И пеели „Лили Марлен”...
...Обвит във парата изпусната
там мощният локомотив
очаквал само да му пуснат
спирачките и като див
да полети във тъмнината
подобно огнедишащ кон:
по пътищата на войната
понесъл ужас и погром...
Но в колелата му железни
бил вече сложен експлозив
и отброявали се бесни
минутите до оня взрив
от справедливото възмездие
и гняв на Бог немилостив,
като в избухнало съзвездие
и неизбежен коректив...
... Едно момче с едно момиче
целували се нежно там-
на двама влюбени приличали
прегърнати с любовен плам,
били навярно омагьосани
в Безвремието на нощта:
за първи път от страст докоснати
с вибрациите на плътта...
Задачата била изпълнена,
но трябвало да прекосят
пред тях пространството до външната
врата и тъй да се спасят...
... Но в миг подгонила тревога
патрулите- търчали те,
отеквали команди: „огън”
с ракети в нощното небе...
... Танго в нощта засвирил спешно,
тогава Оня цигулар
и всеки звук се носел нежно
дори и с предвоенен чар,
младежите в мига поели
подадената им ръка-
в тангото те се завъртели:
във ритъмът му и в страстта...
Макар от ритъма понесени
като изящни божества,
разбрали те, че са обречени
и танц последен е това!...
Но толкова били прекрасни,
че даже и патрулът спрял
пред тях в минутите опасни-
да ги разтрогне не посмял...
... А в този миг настъпил Ада
от зареденият тротил:
внезапно, гневно, без пощада-
Земята той презполовил
и влака като безтегловен
из въздуха се разлетял-
с човешки части и олово
зловещо кървав дъжд валял...
... Навярно дълго се целували
младежите и жалко виж:
загинали недотанцували
Последното танго в Париж...
Платили скъпо за Победата
във кървавият карнавал...
...Разсеян, Бог отгоре гледал
и правел се на не видял...
И само старият бездомник
не знайно как там оцелял-
изпаднал в транс, но се опомнил
и свирел като подлудял...
* * *
... Разправят, че когато нощем
от гарата замине влак,
над празния перон среднощен
танго звучи до изгрев чак,
но виждали са и Младежите:
как във „Последното танго”
прегърнати били разнежени...
... И още продължава то...
Коста Качев
*нищо общо с известният преди много години филм
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
