Последното танго в Париж...*

Историята е позната,

не можеш да я промениш:

било към края на Войната

и окупиран бил Париж...

...Дошла внезапна директива:

-За фронта влак да се взриви!...

(Войната е немилостива

и само жертвите брои!...)

Подробно всичко набелязано

било и планът бил готов,

решили: по- незабелязано

по френски да е, със любов...

Едно момче с едно момиче

сами поискали това-

опасностите ги привличали

с необясними сетива

и нищо, че дори не знаели

за тръпката във Любовта

приели да я изиграят:

че на война, като- война...

... Обвит във пара чакал влака

от фронтовият ешалон-

премигвали фенери в мрака

на полупразния перон...

А от вагоните надвесени

в последния си мирен ден

войниците- нехайно весели

си пеели „Лили Марлен”...

Залагал всеки с тая песен

във предстоящият Хазарт,

а тъжен (някога известен)

и гаровият цигулар

игриво  песента бил вложил

във своя акомпанимент,

че всеки да усети можел

Магията й за момент,

защото в тоя и последен,

и мирен, и безгрижен ден

от болка всеки бил обсебен...

И пеели „Лили Марлен”...

...Обвит във парата изпусната

там мощният локомотив

очаквал само да му пуснат

спирачките и като див

да полети във тъмнината

подобно огнедишащ кон:

по пътищата на войната

понесъл ужас и погром...

Но в колелата му железни

бил вече сложен експлозив

и отброявали се бесни

минутите до оня  взрив

от справедливото възмездие

и гняв на Бог немилостив,

като в избухнало съзвездие

и неизбежен коректив...

... Едно момче с едно момиче

целували се нежно там-

на двама влюбени приличали

прегърнати с любовен плам,

били навярно омагьосани

в Безвремието на нощта:

за първи път от страст докоснати

с вибрациите на плътта...

Задачата била изпълнена,

но трябвало да прекосят

пред тях пространството до външната

врата и тъй да се спасят...

... Но в миг подгонила тревога

патрулите- търчали те,

отеквали команди: „огън”

с ракети в нощното небе...

... Танго в нощта засвирил спешно,

тогава Оня цигулар

и всеки звук се носел нежно

дори и с предвоенен чар,

младежите в мига поели

подадената им ръка-

в тангото те се завъртели:

във ритъмът му и в страстта...

Макар от ритъма понесени

като изящни божества,

разбрали те, че са обречени

и танц последен е това!...

Но толкова били прекрасни,

че даже и патрулът спрял

пред тях в минутите опасни-

да ги разтрогне не посмял...

... А в този миг настъпил Ада

от зареденият тротил:

внезапно, гневно, без пощада-

Земята той презполовил

и влака като безтегловен

из въздуха се разлетял-

с човешки части и олово

зловещо кървав дъжд валял...

... Навярно дълго се целували

младежите и жалко виж:

загинали недотанцували

Последното танго в Париж...

Платили скъпо за Победата

във кървавият карнавал...

...Разсеян, Бог отгоре гледал

и правел се на не видял...

И само старият бездомник

не знайно как там оцелял-

изпаднал в транс, но се опомнил

и свирел като подлудял...

                *    *    *

... Разправят, че когато нощем

от гарата замине влак,

над празния перон среднощен

танго звучи до изгрев чак,

но виждали са и Младежите:

как във „Последното танго”

прегърнати били разнежени...

... И още продължава то...

Коста Качев

*нищо общо с известният преди много години филм