Ще си отида. И след мене ще заплачат
дърветата и празните дворове.
А сградите ще потреперят в здрача.
Небето тихо ще тъжи отгоре.
И улици безименни ще хлипат,
на стъпките ми в ехото пленени.
Ще се покрие слънцето със дрипи,
за да не свети повече без мене.
И вятърът единствено ще скита
по нашите следи и ще отрича,
че всичко свърши.
И ще пита,
дали поне си ме обичал.
© Мариета Караджова Всички права запазени