Ще си отида. И след мене ще заплачат
дърветата и празните дворове.
А сградите ще потреперят в здрача.
Небето тихо ще тъжи отгоре.
И улици безименни ще хлипат,
на стъпките ми в ехото пленени.
Ще се покрие слънцето със дрипи,
за да не свети повече без мене.
И вятърът единствено ще скита
по нашите следи и ще отрича,
че всичко свърши.
И ще пита,
дали поне си ме обичал.
© Мариета Караджова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
