Ще си отида. И след мене ще заплачат
дърветата и празните дворове.
А сградите ще потреперят в здрача.
Небето тихо ще тъжи отгоре.
И улици безименни ще хлипат,
на стъпките ми в ехото пленени.
Ще се покрие слънцето със дрипи,
за да не свети повече без мене.
И вятърът единствено ще скита
по нашите следи и ще отрича,
че всичко свърши.
И ще пита,
дали поне си ме обичал.
© Мариета Караджова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
