Посока нагоре
Навън и в сърцето ми е пролет,
душата ми отново е в полет!
Летя над дървета разцъфнали,
над поля и градини, все още не цъфнали.
Летя с душа развеселена
към Витоша заснежена,
но и там не спирам,
че местенце за душата си не намирам.
Летя, почти облаците опирам,
все нагоре летя, от висините съм покорена.
О, ти, моя дивна вселена,
към тебе съм аз устремена!
Отвисоко надолу поглеждам
и от птичи поглед всичко оглеждам.
Подредени изглеждат градини, полята,
подредена и красива е отвисоко земята!
Всичко в ред изглежда
и това мисълта ми навежда
в нова насока,
очертава ми нова посока.
Летейки само нагоре,
душата си ли само
съм следвала
или някаква цел съм преследвала?!
Ако отвисоко погледна душата си
дали и тя ще изглежда тъй подредена?
Тук, на земята, я чувствам плаха, смутена.
От тази мисъл, от тази посока съм изумена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
