Посоки
Когато думите са много слаби
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи
да отронят кратко изречение
и чувствайки те непознати,
целуват твойто отражение.
Когато мислите са закърнели
под натиска на чуждото влияние
и в мрежите са се оплели
на собственото, болно подсъзнание.
Когато истината е така жестока
и буди явно отвращение.
Да тръгнеш, но в коя посока?
Да мълчиш или да търсиш опрощение?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
