Поспри, човече
Поспри, човече
Защо неправдата расте,
кат бурен в святата градина
и някой сплита пак ръце,
и моли се, а друг проклина?
Защо светът е полудял?
Душите ни не са играчки!
Измамата мирът краде
и шества глупост без спирачки.
Поспри човече, виж земята,
поена с кръв и пълна с злато...
Какво остави на децата,
освен сълзи и жежко лято?
Пресъхнаха на майките гърдите,
тъй както множество реки,
изчезна някъде Човека,
от алчност просто се стопи.
И шестваха паради на разврата,
на падналия дух и гордостта,
а някъде далече от тълпата...
умираше на топка любовта.
Поспри човече, виж небето,
ще падне всеки миг над теб,
не може ти да го заключиш,
безсилен си пред Бога с меч.
Безсилен си пред красотата,
разцъфнала от доброта,
не ще поробиш и душата-
избрала пътят на Отца.
Не ще завържеш и сърцето
избрало смело да тупти,
да вгражда в себе си надежда,
да люби, страда и искри.
Поспри човече, виж децата,
невинност блика в техните очи...
ти даваш пример на земята
и тръгват те по твоите следи.
Върви Човеко, но без да стъпкваш-
уверено и смело в своя път,
и твоите дела, да БЪДАТ,
с любов в Всемира да блестят.
Людмила Стоянова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени
