13.10.2010 г., 21:35

Поспри се, Човеко

915 0 15

Поспри се, Човеко 

 

Поспри се, Човеко, скиталецо морен,

не бягай  в живота залудо, без чест.

Поспри се, дочуй кресченда съдбовни

на дните: отдавна те пращат ти вест...

 

Поспри се, послушай прибоя среднощен:

морето припява копнежна соната,

клокочи, разлива вълните си мощни –

приспива – с мистична цигулка Амати...

 

Поспри, занемей пред природата вечна!

Земята ще смели човешката съдба:

дребнава прашинка, клетка сърдечна

в гигантската ѝ космична душа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...