Oct 13, 2010, 9:35 PM

Поспри се, Човеко 

  Poetry » Phylosophy
834 0 15
Поспри се, Човеко
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест...
Поспри се, послушай прибоя среднощен:
морето припява копнежна соната,
клокочи, разлива вълните си мощни –
приспива – с мистична цигулка Амати...
Поспри, занемей пред природата вечна!
Земята ще смели човешката съдба:
дребнава прашинка, клетка сърдечна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Random works
: ??:??