Oct 13, 2010, 9:35 PM

Поспри се, Човеко

914 0 15

Поспри се, Човеко 

 

Поспри се, Човеко, скиталецо морен,

не бягай  в живота залудо, без чест.

Поспри се, дочуй кресченда съдбовни

на дните: отдавна те пращат ти вест...

 

Поспри се, послушай прибоя среднощен:

морето припява копнежна соната,

клокочи, разлива вълните си мощни –

приспива – с мистична цигулка Амати...

 

Поспри, занемей пред природата вечна!

Земята ще смели човешката съдба:

дребнава прашинка, клетка сърдечна

в гигантската ѝ космична душа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....