15.05.2018 г., 15:25

Посред нощ

574 1 0

Ден пореден и чувства крадени.
а аз не казах нито дума, нищо.
Останаха въпроси незададени
заровени във нашето бунище.

 

При все, че пак така стоят нещата,
отново не изрекох всичко дето исках
Стопени думите горчат в устата,
и както винаги отново ги подтискам.

 

Гласът неравно сипне по солфежа,
и неговите ноти крият се в тъмата.
Не е сега моментът да съм нежен,
когато огънят владее небесата.

 

Затова дотегна ми да се доказвам,
и всеки път безброй сълзи да лея
За изхода моментът е - да го покажа,
дори да знам че само теб копнея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...