Посред нощ

Ден пореден и чувства крадени.
а аз не казах нито дума, нищо.
Останаха въпроси незададени
заровени във нашето бунище.

При все, че пак така стоят нещата,
отново не изрекох всичко дето исках
Стопени думите горчат в устата,
и както винаги отново ги подтискам.

Гласът неравно сипне по солфежа,
и неговите ноти крият се в тъмата.
Не е сега моментът да съм нежен,
когато огънят владее небесата.

Затова дотегна ми да се доказвам,
и всеки път безброй сълзи да лея
За изхода моментът е - да го покажа,
дори да знам че само теб копнея.