Железен и изначален е моят дух,
никой така не може да те обича.
Виж светът колко е скучен и сух,
нектарът от думите ми извличай.
Слушал съм пулса на сърцето ти
да отмерва върховни мигове живот.
Затоплял съм с дъха си ръцете ти,
към истината ти си ми вечен брод.
Готова ли си да те прегърна с мощ
и да забравиш къде се намираш?
Готова ли си в непрогледна нощ
блясъка на очите ми да съзираш?
В теб имаш от мен енергия и свобода.
Те движат всичко живо не само тук.
Нали си страстна и чувствена жена,
посрещни силата от светлина и звук.
© Васил Георгиев Всички права запазени