Постелята
ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става.
Научих децата - те да кърпят своята.
На чуждата не може никой да легне.
С презрение не гледайте на моята!
Тя кърпена е с мигове потребни...
Гордея се! Във времето си съумях
да я запазя чиста, свежа и усмихната,
да я опазя на Сатаната от калта,
върху й да коленича притихнала.
Пред Бога, ще ми постелят само нея,
разцъфтяла в палитра нежни цветове.
Да ме обгърне с тях, единствено копнея!
През светлината Си неземна да ме преведе!
29 03 2018
Надежда Борисова Аврамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
