NadeBo (Надежда Борисова)
5 462

30 mar 2018, 0:33

Постелята

Poesía » Civil

615 0 1

ПОСТЕЛЯТА

Постелята си кърпя. - Нали ми е една.

Цялата на кръпки цветни стана.

Философски някои наричат я съдба.

Аз я виждам... все по-къса става.

Научих децата - те да кърпят своята.

На чуждата не може никой да легне.

С презрение не гледайте на моята!

Тя кърпена е с мигове потребни...

Гордея се! Във времето си съумях

да я запазя чиста, свежа и усмихната,

да я опазя на Сатаната от калта,

върху й да коленича притихнала.

Пред Бога, ще ми постелят само нея,

разцъфтяла в палитра нежни цветове.

Да ме обгърне с тях, единствено копнея!

През светлината Си неземна да ме преведе!

29 03 2018

Надежда Борисова Аврамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Еха! Много, много добър стих и прекрасна метафора! Тя, тази хубава постеля е като молитвен килим! Браво!

2018-03-30T05:45:19+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0