Постелята
ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става.
Научих децата - те да кърпят своята.
На чуждата не може никой да легне.
С презрение не гледайте на моята!
Тя кърпена е с мигове потребни...
Гордея се! Във времето си съумях
да я запазя чиста, свежа и усмихната,
да я опазя на Сатаната от калта,
върху й да коленича притихнала.
Пред Бога, ще ми постелят само нея,
разцъфтяла в палитра нежни цветове.
Да ме обгърне с тях, единствено копнея!
През светлината Си неземна да ме преведе!
29 03 2018
Надежда Борисова Аврамова
© Надежда Борисова All rights reserved.
