NadeBo (Надежда Борисова)
5 462

30 мар. 2018 г., 00:33

Постелята

Поэзия » Гражданская

612 0 1

ПОСТЕЛЯТА

Постелята си кърпя. - Нали ми е една.

Цялата на кръпки цветни стана.

Философски някои наричат я съдба.

Аз я виждам... все по-къса става.

Научих децата - те да кърпят своята.

На чуждата не може никой да легне.

С презрение не гледайте на моята!

Тя кърпена е с мигове потребни...

Гордея се! Във времето си съумях

да я запазя чиста, свежа и усмихната,

да я опазя на Сатаната от калта,

върху й да коленича притихнала.

Пред Бога, ще ми постелят само нея,

разцъфтяла в палитра нежни цветове.

Да ме обгърне с тях, единствено копнея!

През светлината Си неземна да ме преведе!

29 03 2018

Надежда Борисова Аврамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....