Над Земята сме само аз и ти,
над небето е моят глас.
Във вечността сърцето ти тупти,
магията на живота е в нас.
Незабравим е този миг,
такава те познавам не от днес.
И грее най-светлият лик,
почукаш ли в душата ми, казвам: Влез!
Дори да минат хиляди години,
няма да има преди и след.
През знойни лета и люти зими
ще бъда постоянно с теб.
© Васил Георгиев Всички права запазени