Постоянство
Понеже като ехо отшумя
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган,
в която се удавям като бебе.
Опарена от всичките слънца,
говоря с пресни рани пак за тебе.
Забравям, че ми трябва вечност.
И сядам там, където думите
са вдигнали до горе крепост
за нашето неизживяно влюбване.
Изкачвам се по нея като в храм,
а по стъпалата чакат чужди стъпки.
Какво ли да ти дам, когато сам
не можеш да обикнеш мойте устни.
Какво ли да ти дам, когато аз
изграждам постоянство да забравя.
И бяла... бяла като преспа сняг,
очаквам есента да се забави.
А после да приличам на скалите.
Да бъда постоянна като истина.
Дори да мине някой, дните ми
да са забравили, че някак съм обичала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
