Посттравматично и скучно
Гордостта си пребори ли, скъпи,
или още подреждаш косите ù златни?
По ръба на сърцето си още ли тихо пристъпваш
и боиш се до смърт - да не паднеш в "блатото"?
Ревността си пропъди ли вече, любими,
или още топиш се в парфюма ù сластен?
Тя е дива, фатална, не те пита за името
и се люби до край, без излишни пристрастия.
Още ли, слънце, Самотата ухажваш?
Тя е твоя, но е суха и крайно безпринципна -
наем "квартира" отдавна не плаща,
но дели с теб леглото, обяда и скъпото вино.
Зачеркни ме от резервния списък, съкровище!
И спри да ме смяташ за своето куче послушно!
Недей да ме търсиш! Твоята наглост стана пословична,
а аз съм вече посттравматична и скучна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
