danda (Даниела)
358 1129
Feb 1, 2011, 10:54 PM

Посттравматично и скучно 

  Poetry » Other
525 0 4

Гордостта си пребори ли, скъпи,
или още подреждаш косите ù златни?
По ръба на сърцето си още ли тихо пристъпваш
и боиш се до смърт - да не паднеш в "блатото"?

Ревността си пропъди ли вече, любими,
или още топиш се в парфюма ù сластен?
Тя е дива, фатална, не те пита за името
и се люби до край, без излишни пристрастия.

Още ли, слънце, Самотата ухажваш?
Тя е твоя, но е суха и крайно безпринципна -
наем "квартира" отдавна не плаща,
но дели с теб леглото, обяда и скъпото вино.

Зачеркни ме от резервния списък, съкровище!
И спри да ме смяташ за своето куче послушно!
Недей да ме търсиш! Твоята наглост стана пословична,
а аз съм вече посттравматична и скучна.



© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??