18.04.2017 г., 23:40 ч.

Посветената ми Любов умира... 

  Поезия
250 4 5

Обречено дишане

във жарки огньове...

Тежко въздишане

по стръмни мостове.

Посветената любов

умира в небето ми...

Прескачам пак ров,

блуждае сърцето ми.

Ще скитам в нощта,

да търся надеждата.

И може би любовта,

милувката нежната!

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изгарящо чувство е това, Иве!
  • Ооооо! Мило същество! Няма посветена любов! Има отдаденост! Безгранична и неразумна! Такава отдаденост носи страдание. Повярвай ми. Отдай се безгранично на себе си, а на любовта към другите сложи граници. Дори към онзи! Единственният! Иначе губиш и него, и любовта, и себе си. Повярвай ми. Имам опит в това. Болезнен! Хубаво бъдеще ти желая, мило мое момиче!
  • Много ми хареса. Кратко но въздействащо. Поздрави.
  • Писано със сърцето. Поздрави!
  • Не я изоставяй!
Предложения
: ??:??