Посветената ми Любов умира...

Поезия

545 4 5

Обречено дишане

във жарки огньове...

Тежко въздишане

по стръмни мостове.

Посветената любов

умира в небето ми...

Прескачам пак ров,

блуждае сърцето ми.

Ще скитам в нощта,

да търся надеждата.

И може би любовта,

милувката нежната!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Изгарящо чувство е това, Иве!

2017-04-19T19:21:39+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ооооо! Мило същество! Няма посветена любов! Има отдаденост! Безгранична и неразумна! Такава отдаденост носи страдание. Повярвай ми. Отдай се безгранично на себе си, а на любовта към другите сложи граници. Дори към онзи! Единственният! Иначе губиш и него, и любовта, и себе си. Повярвай ми. Имам опит в това. Болезнен! Хубаво бъдеще ти желая, мило мое момиче!

2017-04-19T07:24:10+03:00
Violet_86 (Виолета)

Много ми хареса. Кратко но въздействащо. Поздрави.

2017-04-19T07:17:36+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Писано със сърцето. Поздрави!

2017-04-19T07:02:41+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Не я изоставяй!

2017-04-19T02:14:02+03:00