22.11.2011 г., 10:57 ч.
Посветено
В Украйна някъде расте
едно момче, едно синче
със черни къдрави косички.
"Защо пък черни?", питат всички.
Ти помниш малкото дете
и думи бебешки изреждаш,
а той - на двадесет и две.
Не знаеш даже как изглежда.
Не плача за да те упрекна,
поплаках за да ми олекне.
От твоето сърце
боли ме
част:
онази, дето не е с нас!
© Цонка Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много тъжно поетично посвещение, Цонка...
трогателно и прочувствено...натъжи ме..
сърдечно те прегръщам, с обич.. -
Благодаря на Светла, Ласка, Елена и всички, които прочетоха!!!
-
...........
-
тъжно посвещение
-
!!!
-
Благодаря ти, Валя.
Баща и син се виждат на 17 януари 1988 г в едно украинско градче, детето няма и три години и след това - на пристанище Свищов : на 20 юни 2006 година, след 18 години, пет месеца и три дни.Синът празнува двадесет и втория си рожден ден в България, с баща си. Бащата е и щастлив, и нещастен:второто и третото име на детето му са сменени без негово знание и съгласие.
Стихотворението е писано преди идването на момчето. -
Докосващ стих!
-
Благодаря ти, Минка, за прочита и споделянето!
-
Невероятно Истинско ,Човешко!Страхотно посвещение!Поздрав!
-
Болката на един мъж може да се разбере по-лесно от друг мъж!Благодаря за споделянето, Аги!
-
тъжно посвещение, Яна...!
-
Благодаря на всички, които прочетоха!
-
Прочувствено и докосващо!
-
много чувствено
-
Разбрах защо са черни
Прегръдка! -
...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!