В Украйна някъде расте
едно момче, едно синче
със черни къдрави косички.
"Защо пък черни?", питат всички.
Ти помниш малкото дете
и думи бебешки изреждаш,
а той - на двадесет и две.
Не знаеш даже как изглежда.
Не плача за да те упрекна,
поплаках за да ми олекне.
От твоето сърце
боли ме
част:
онази, дето не е с нас!
© Цонка Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
