Посветено...

5.10.2008 г., 14:13 ч.

Поезия » Друга

670 0 1

**********************************************************************

Все така ще си в спомените устремена,
духът ти сред отломки глухо ще скита.
Остави тук не една душа ранена,
в мисли и сълзи да се заплита.

На всеки бавно времето изтича,
горят и топят се хиляди свещи,
а човекът опитва в мига да се врича,
защото друго не ще спаси раните горещи.

Глухо болката остана да се впива,
жадно преплита се и помръква над гроба,
в тази мъгла най-святото загина,
не се задоволи със смъртта и тази злоба.

В спомен стар се оплитат лъчите
и докосват студеното лице тайно.
Завинаги затвориха й се очите,
нощта обезобрази лицето й сияйно.

Злощастна майка чака я на прага,
останаха само стъпките й безследни.
Нощ черна над душите ни ляга
и капки дъжд заплакват последни.

***********************************************************************

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bebka_snake (Надя Тодорова)

2008-11-05T02:02:35+02:00

Леле, настръхнах...честно...мъката ми е така позната...