Посветено...
**********************************************************************
Все така ще си в спомените устремена,
духът ти сред отломки глухо ще скита.
Остави тук не една душа ранена,
в мисли и сълзи да се заплита.
На всеки бавно времето изтича,
горят и топят се хиляди свещи,
а човекът опитва в мига да се врича,
защото друго не ще спаси раните горещи.
Глухо болката остана да се впива,
жадно преплита се и помръква над гроба,
в тази мъгла най-святото загина,
не се задоволи със смъртта и тази злоба.
В спомен стар се оплитат лъчите
и докосват студеното лице тайно.
Завинаги затвориха й се очите,
нощта обезобрази лицето й сияйно.
Злощастна майка чака я на прага,
останаха само стъпките й безследни.
Нощ черна над душите ни ляга
и капки дъжд заплакват последни.
***********************************************************************
Все така ще си в спомените устремена,
духът ти сред отломки глухо ще скита.
Остави тук не една душа ранена,
в мисли и сълзи да се заплита.
На всеки бавно времето изтича,
горят и топят се хиляди свещи,
а човекът опитва в мига да се врича,
защото друго не ще спаси раните горещи.
Глухо болката остана да се впива,
жадно преплита се и помръква над гроба,
в тази мъгла най-святото загина,
не се задоволи със смъртта и тази злоба.
В спомен стар се оплитат лъчите
и докосват студеното лице тайно.
Завинаги затвориха й се очите,
нощта обезобрази лицето й сияйно.
Злощастна майка чака я на прага,
останаха само стъпките й безследни.
Нощ черна над душите ни ляга
и капки дъжд заплакват последни.
***********************************************************************
© Симона All rights reserved.
