12.10.2007 г., 10:22

Посветено...

Поезия

764 1 11

Дърво,
недей израства до безкрайност -
тъй както те посях -
да си недостижимо,
че може Бог да кривне
кротките си пръсти в клоните ти
и да се разнищи самовпитото безсилие...

Недей да рониш люспите си -
както ги желаех -
като падащи криле
и плът на самодиви -
че знам ли чий простор
ще се удави в тяхното безсъние...

Не пускай корените си в пръстта -
тъй както те проклинах -
като гущери да щъкат в сухи преспи,
че там, където се протриват две пустини,
небето ще зачене пламък
и ще те изпепели
като солта кръвта ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

i2na (Инна)

И този стих много ми хареса!!!
Поздрави!

2007-10-14T16:11:03+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Браво момиче, чудесни сравнения, метафори и постройка!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

2007-10-13T00:43:31+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много ме очарова ,Арлина.
Прочетох с възхищение, с обич.

2007-10-12T22:58:45+03:00
Индиана (Криси)

Невероятна си, Арлина!!!

2007-10-12T16:42:38+03:00
vesival (Весела)

Браво!!!

2007-10-12T14:47:09+03:00