Apaika (Арлина)
149 941
12 oct 2007, 10:22

Посветено... 

  Poesía
608 1 11
Дърво,
недей израства до безкрайност -
тъй както те посях -
да си недостижимо,
че може Бог да кривне
кротките си пръсти в клоните ти
и да се разнищи самовпитото безсилие...

Недей да рониш люспите си -
както ги желаех -
като падащи криле
и плът на самодиви -
че знам ли чий простор
ще се удави в тяхното безсъние...

Не пускай корените си в пръстта -
тъй както те проклинах -
като гущери да щъкат в сухи преспи,
че там, където се протриват две пустини,
небето ще зачене пламък
и ще те изпепели
като солта кръвта ми...

© Арлина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??