Oct 12, 2007, 10:22 AM

Посветено...

  Poetry
763 1 11
Дърво,
недей израства до безкрайност -
тъй както те посях -
да си недостижимо,
че може Бог да кривне
кротките си пръсти в клоните ти
и да се разнищи самовпитото безсилие...

Недей да рониш люспите си -
както ги желаех -
като падащи криле
и плът на самодиви -
че знам ли чий простор
ще се удави в тяхното безсъние...

Не пускай корените си в пръстта -
тъй както те проклинах -
като гущери да щъкат в сухи преспи,
че там, където се протриват две пустини,
небето ще зачене пламък
и ще те изпепели
като солта кръвта ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...