21.07.2007 г., 21:20

посветено

1.4K 0 5

За всички кретени, които излъгах.
За всички любители на тъжни мелодии.
За всички достойни, които съм спъвала.
За всички облещени в тъмното спомени.
За пътя с нещастия, който ме водеше.
За всички, които ме оцениха погрешно.
За клетия просяк, който ме молеше.
За всичките мравки във спешното.
За всичките ви празни обещания.
За всяко зло, което съм понесла.
За неискрените пожелания.
За тези, които не ме харесваха.
За всичките обидени чалгари.
За всички бутилки, които изпих,
За всичките изпушени цигари.
За всички истини, които промених.
За всеки, който заложи на мен.
За неосъществените мечти
и за пропилените ми дни,
ще кажа само: аз се провалих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ммммммммм!Много силен стих.Напоследък малко разхвърлено беше започнала да пишеш.Това обаче си е МНОГО!!!
  • Така, както си ги почнала в началото...бях убедена, че последно ще кажеш - НАЗДРАВЕ!
    А ти...аз се провалих! Не може да си се провалила, щом пишеш толкова истински и емоционално!!!
  • Супер е! Направо ме заби.
  • егото ни се проваля,Ние не можем никога да се провалим... поздрав!
  • Горе главата и несе предавай!!! Небъди песимист! Стиха е супер, давам ти 6ца!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...