hubavica_2 (Боза Бозова)
12 33
31.12.2007 г., 10:02 ч.

Посветено на едно кученце 

  Поезия » Друга
863 0 6
Навън е толкова студено,
а аз съм толкова мъничък.
Вие ме подминавате и гледате ме смутено,
но пак оставяте ме на леда сам-самичък!
Аз нямам си ни шапка, ни шалче,
ни ръкавичка, ни дом,
а вие ме мразите, защото ме има
и не ме искате в своя дом.
Треперя, но не спирам да се боря,
гладът ме убива, усещам,
но в мечтите - там горя.

Там, аз съм в уютна къща,
до топла камина стоя,
погалват ме мили стопани,
в тоя свят живея щастлив и доволен,
а не от страх, глад и скърби болен.
Не моля със страх в очите
за парченце хляб.
А имам малко другарче,
което с мен си играе.

Но пак съм тук на леда,
навън, отхвърлен от света.
Лапичките ми вече замръзнаха!
А защо ледените ви сърца никога не се разтапят?



© Боза Бозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??