Посветено на приятели
Танцуваща на вятъра
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб,
букет от звездни дни откъснала.
А ти си капка от роса, очакваща,
на закъсняло цвете,
есенно, заспал.
В сърцето ти живяла неувяхваща
една мечта,
облечена във бяло.
И тя дошла -
снежинка подранила,
тъй лека. Паднала на твоя цвят.
Със доброта
душата ти обвивала
и дъхала в лицето опиат.
И любовта ви стоплила Земята.
Запели птици,
никнела трева...
Съдбите ви се вплели неугасващо
в вълшебна пролет,
в капка чистота!
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб,
букет от звездни дни откъснала.
А ти си капка от роса, очакваща,
на закъсняло цвете,
есенно, заспал.
В сърцето ти живяла неувяхваща
една мечта,
облечена във бяло.
И тя дошла -
снежинка подранила,
тъй лека. Паднала на твоя цвят.
Със доброта
душата ти обвивала
и дъхала в лицето опиат.
И любовта ви стоплила Земята.
Запели птици,
никнела трева...
Съдбите ви се вплели неугасващо
в вълшебна пролет,
в капка чистота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
