Dec 30, 2007, 3:12 PM

Посветено на приятели

  Poetry » Love
2.2K 0 12
Танцуваща на вятъра
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб,
букет от звездни дни откъснала.

А ти си капка от роса, очакваща,
на закъсняло цвете,
есенно, заспал.
В сърцето ти живяла неувяхваща
една мечта,
облечена във бяло.

И тя дошла -
снежинка подранила,
тъй лека. Паднала на твоя цвят.
Със доброта
душата ти обвивала
и дъхала в лицето опиат.

И любовта ви стоплила Земята.
Запели птици,
никнела трева...
Съдбите ви се вплели неугасващо
в вълшебна пролет,
в капка  чистота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments


  • Благодаря и аз!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ти, мила Криси! Трогна ме, наистина! Нека всички пожелания ти се върнат удесеторени! Прегръщааам теее!
  • Мила Алекс, пак си те прочетох, защото стихът ти е вълшебен, бисер!!!
    Благодаря за пожеланията!!! И на теб и всички твои близки много здраве, щастие, обич, сговор и сполука!!!!!!!
    С обич!!!
  • Благодаря ви Пожелавам ви незабравимо посрещане на Новата Година!
  • великолепие от добронамереност...
    нежност и красота...за приятелите с обич!
    с обич и за теб, Александра, бъди щастлива.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...