Dec 30, 2007, 3:12 PM

Посветено на приятели

  Poetry » Love
2.2K 0 12
Танцуваща на вятъра
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб,
букет от звездни дни откъснала.

А ти си капка от роса, очакваща,
на закъсняло цвете,
есенно, заспал.
В сърцето ти живяла неувяхваща
една мечта,
облечена във бяло.

И тя дошла -
снежинка подранила,
тъй лека. Паднала на твоя цвят.
Със доброта
душата ти обвивала
и дъхала в лицето опиат.

И любовта ви стоплила Земята.
Запели птици,
никнела трева...
Съдбите ви се вплели неугасващо
в вълшебна пролет,
в капка  чистота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments


  • Благодаря и аз!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ти, мила Криси! Трогна ме, наистина! Нека всички пожелания ти се върнат удесеторени! Прегръщааам теее!
  • Мила Алекс, пак си те прочетох, защото стихът ти е вълшебен, бисер!!!
    Благодаря за пожеланията!!! И на теб и всички твои близки много здраве, щастие, обич, сговор и сполука!!!!!!!
    С обич!!!
  • Благодаря ви Пожелавам ви незабравимо посрещане на Новата Година!
  • великолепие от добронамереност...
    нежност и красота...за приятелите с обич!
    с обич и за теб, Александра, бъди щастлива.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...