Посветено (на съпруга ми)
И какво, ако безпощаден бил си с мен,
ако си ме огорчавал понякога с хули?
Ти си моята опора и гръб,
и загрижен за всичките мои неволи.
Само ти, няма друг пред или след,
да ме мисли, подкрепя и стопля.
Вече теб не сравнявам със бучица лед,
щом усещам те с мен, със душа ти говоря.
Тихо милвам те с мисъл, със длан като полъх,
да усетиш, че твоята малка жена
даже в сънища меси ти залък,
да нахрани пропуснати ниши от тишина.
Как не искам да съм отдалечена
от дома си, като изгубена птица.
Приласкай ме, да се чувствам обичана,
и в очите ти да съм твойта искрица.
Не съди ме за моите грешки,
аз забравих за твоите - буен поток.
Че е кратък животът човешки,
но честит е, щом е изпълнен с любов.
Как ми шепнеше стихове в късната вечер,
и прописал за мене, редеше ми строфи.
Телефонът ми пареше, зареденият ваучер
ти припомняше, "хайде, спри вече"...
и пиукаше в дланите, а очите ми пареха
от сълзите проляни, че липсвам ти.
Длани сплела, за тебе се молеха,
от сърцето изригнали чувства и мисли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
