И какво, ако безпощаден бил си с мен,
ако си ме огорчавал понякога с хули?
Ти си моята опора и гръб,
и загрижен за всичките мои неволи.
Само ти, няма друг пред или след,
да ме мисли, подкрепя и стопля.
Вече теб не сравнявам със бучица лед,
щом усещам те с мен, със душа ти говоря.
Тихо милвам те с мисъл, със длан като полъх,
да усетиш, че твоята малка жена
даже в сънища меси ти залък,
да нахрани пропуснати ниши от тишина. ...