svetlitschka (СК)
529 4719
21.08.2018 г., 19:20 ч.  

Потъжи 

  Поезия
795 7 16

Бягай. А ранените шибои...

Бягай. А разцъфналия зной...

Бягай. А сърцето на прибоя

кой ще утеши, незнайно кой..

Бягай. Тъй ми шепнат сетивата.

Шепнат и солените уста.

Накъде, краката ми са корени,

срастнали с пръстта на участта. 

Накъде, когато си в очите ми,

по- желан от болка, щедър като в сън..

Накъде да бягам, виж вълните

огърлици пяна нижат вън...

Погледни след тебе по скалите

мъртвите цветя погребва с стон

черното изтръпнало море. 

Потъжи за вечността му —

то не може  да умре.

 

 

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??