Потъжи
Бягай. А ранените шибои...
Бягай. А разцъфналия зной...
Бягай. А сърцето на прибоя
кой ще утеши, незнайно кой..
Бягай. Тъй ми шепнат сетивата.
Шепнат и солените уста.
Накъде, краката ми са корени,
срастнали с пръстта на участта.
Накъде, когато си в очите ми,
по- желан от болка, щедър като в сън..
Накъде да бягам, виж вълните
огърлици пяна нижат вън...
Погледни след тебе по скалите
мъртвите цветя погребва с стон
черното изтръпнало море.
Потъжи за вечността му —
то не може да умре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
Трябваха ми доста години да се осмеля да я извадя на показ, но дойде и това време...хубава вдъхновена вечер!
