Aug 21, 2018, 7:20 PM  

Потъжи

  Poetry
1.1K 7 16

Бягай. А ранените шибои...

Бягай. А разцъфналия зной...

Бягай. А сърцето на прибоя

кой ще утеши, незнайно кой..

Бягай. Тъй ми шепнат сетивата.

Шепнат и солените уста.

Накъде, краката ми са корени,

срастнали с пръстта на участта. 

Накъде, когато си в очите ми,

по- желан от болка, щедър като в сън..

Накъде да бягам, виж вълните

огърлици пяна нижат вън...

Погледни след тебе по скалите

мъртвите цветя погребва с стон

черното изтръпнало море. 

Потъжи за вечността му —

то не може  да умре.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...