svetlitschka (Светличка) svetlitschka (Светличка)
61 594
Aug 21, 2018, 7:20 PM  

Потъжи

  Poetry
1.1K 7 16

Бягай. А ранените шибои...

Бягай. А разцъфналия зной...

Бягай. А сърцето на прибоя

кой ще утеши, незнайно кой..

Бягай. Тъй ми шепнат сетивата.

Шепнат и солените уста.

Накъде, краката ми са корени,

срастнали с пръстта на участта. 

Накъде, когато си в очите ми,

по- желан от болка, щедър като в сън..

Накъде да бягам, виж вълните

огърлици пяна нижат вън...

Погледни след тебе по скалите

мъртвите цветя погребва с стон

черното изтръпнало море. 

Потъжи за вечността му —

то не може  да умре.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0