Потънахме в очите си дълбоко
555
1
2
Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама
горяхме! За минута ли, за две.
И нещо неизказано остана –
съдбата ли отново го отне?
Тежаха ни торбите със проблеми,
душите ни – изпълнени с тъга…
Мигът, мигът – единственото време,
в очите ни той огън разгоря…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
