Потънахме в очите си дълбоко

21 nov 2020, 23:21

Poesía » De amor

375 1 2

Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!

Магнит ли ни притегляше? И двама
горяхме! За минута ли, за две.
И нещо неизказано остана –
съдбата ли отново го отне?

Тежаха ни торбите със проблеми,
душите ни – изпълнени с тъга…
Мигът, мигът – единственото време,
в очите ни той огън разгоря…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2021-01-01T18:20:34+02:00

Чисто, красиво и споделено
генек (Георги Коновски)

2020-11-22T14:52:47+02:00

Приятно...