Потънал
Потънал
Давя мъката си със сълзи,
от които стават морета.
Давя мъката си със сълзи,
а тя горката крета ли, крета...
държи се в моите бурни морета!
Стара приятелка или нова познайница
с лице различно всеки път ме намира.
Аз бягам от нея в ъгъл тъмен и скрит,
но изглежда някак винаги тя мен намира!
Бягах, крих се, но сега се остявям!
Май аз потънах в своите морета?!
А някъде там по средата във лодка
моята мъка все така крета ли, крета.
Чака, трепне, дебне за друг
да прехвърли своя товар...
да превърне и следния клетник
във човек без плам и без жар...
сякаш не бит, а унизително ударен с шамар!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юнеско Чомски Всички права запазени
