Потънал
Давя мъката си със сълзи,
от които стават морета.
Давя мъката си със сълзи,
а тя горката крета ли, крета...
държи се в моите бурни морета!
Стара приятелка или нова познайница
с лице различно всеки път ме намира.
Аз бягам от нея в ъгъл тъмен и скрит,
но изглежда някак винаги тя мен намира!
Бягах, крих се, но сега се остявям!
Май аз потънах в своите морета?! ...