Nov 21, 2011, 12:50 PM  

Потънал

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Потънал

 

 

 

 

Давя мъката си със сълзи,

от които стават морета.

Давя мъката си със сълзи,

а тя горката крета ли, крета...

държи се в моите бурни морета!

 

Стара приятелка или нова познайница

с лице различно всеки път ме намира.

Аз бягам от нея в ъгъл тъмен и скрит,

но изглежда някак винаги тя мен намира!

 

Бягах, крих се, но сега се остявям!

Май аз потънах в своите морета?!

А някъде там по средата във лодка

моята мъка все така крета ли, крета.

 

Чака, трепне, дебне за друг

да прехвърли своя товар...

да превърне и следния клетник

във човек без плам и без жар...

сякаш не бит, а унизително ударен с шамар!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юнеско Чомски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...