Nov 21, 2011, 12:50 PM  

Потънал

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Потънал

 

 

 

 

Давя мъката си със сълзи,

от които стават морета.

Давя мъката си със сълзи,

а тя горката крета ли, крета...

държи се в моите бурни морета!

 

Стара приятелка или нова познайница

с лице различно всеки път ме намира.

Аз бягам от нея в ъгъл тъмен и скрит,

но изглежда някак винаги тя мен намира!

 

Бягах, крих се, но сега се остявям!

Май аз потънах в своите морета?!

А някъде там по средата във лодка

моята мъка все така крета ли, крета.

 

Чака, трепне, дебне за друг

да прехвърли своя товар...

да превърне и следния клетник

във човек без плам и без жар...

сякаш не бит, а унизително ударен с шамар!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юнеско Чомски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...