Потънал

Давя мъката си със сълзи,

от които стават морета.

Давя мъката си със сълзи,

а тя горката крета ли, крета...

държи се в моите бурни морета!

Стара приятелка или нова познайница

с лице различно всеки път ме намира.

Аз бягам от нея в ъгъл тъмен и скрит,

но изглежда някак винаги тя мен намира!

Бягах, крих се, но сега се остявям!

Май аз потънах в своите морета?!

А някъде там по средата във лодка

моята мъка все така крета ли, крета.

Чака, трепне, дебне за друг

да прехвърли своя товар...

да превърне и следния клетник

във човек без плам и без жар...

сякаш не бит, а унизително ударен с шамар!!!