13.02.2008 г., 8:43 ч.

Потънала любов 

  Поезия
1039 0 6
Страх, тъга, мрак,
прeвърнати във обич прокълната.
Кървящо сърце,
плачещо в дълбините на мрака.
Никой не чува,
не подава ръка!
Сърцето се къса,
бликва кръвта.
От любовта остава да тлее само пепелта,
дущата стене в мълчалива предсмъртна агония.
Тялото тръгва някакси,
изгубило сърцето и душата си.
Качва се по разрушената стълба,
потъва, потъва, потъва...

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мерси за съвета ти! честно казано никога не съм мислела ,че съм добра в римите ,а по-скоро в прозата,но просто реших да се пробвам. а пък и чувствата ми просто така си се бяха подредили...
  • Замисълът е чудесен, малко изпълнението има да се
    оправя( напр.не чува никой, размени, за да има рима, щом си почнала да римуваш, така си продължаваш и др. сърце във кръв, за да има рима с мрак и т. н.др е добре)Но може и да не приемеш, просто мнение!!!
    Привет приятелски, миличка!!!!
  • Хареса ми...
  • моля ви пишете ми коментари! приемам и критики!
  • Докосваща е болката от стиха ти!Поздрав от мен!
  • !!!!Поздрав за прекрасния стих!
Предложения
: ??:??