Feb 13, 2008, 8:43 AM

Потънала любов

  Poetry
1.3K 0 6
Страх, тъга, мрак,
прeвърнати във обич прокълната.
Кървящо сърце,
плачещо в дълбините на мрака.
Никой не чува,
не подава ръка!
Сърцето се къса,
бликва кръвта.
От любовта остава да тлее само пепелта,
дущата стене в мълчалива предсмъртна агония.
Тялото тръгва някакси,
изгубило сърцето и душата си.
Качва се по разрушената стълба,
потъва, потъва, потъва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • мерси за съвета ти! честно казано никога не съм мислела ,че съм добра в римите ,а по-скоро в прозата,но просто реших да се пробвам. а пък и чувствата ми просто така си се бяха подредили...
  • Замисълът е чудесен, малко изпълнението има да се
    оправя( напр.не чува никой, размени, за да има рима, щом си почнала да римуваш, така си продължаваш и др. сърце във кръв, за да има рима с мрак и т. н.др е добре)Но може и да не приемеш, просто мнение!!!
    Привет приятелски, миличка!!!!
  • Хареса ми...
  • моля ви пишете ми коментари! приемам и критики!
  • Докосваща е болката от стиха ти!Поздрав от мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....